Без посоки

Поэзия

978 0 14

Боси стъпки тичат по брега,

някъде във синьото се спират.

Облаци се реят на шега,

с крясъци на залези умират...

Шушне като вятърна следа

твоята усмивка, с дъх на лято,

мокри капки дирят любовта

в мидени черупки като злато...

Може би си слънце, спряло в стих,

в цветен залез късно закопняло...

Може би животът е красив...

Може би и времето е спряло...

... в боси стъпки, парещи в деня,

в залези и изгреви дълбоки...

Няма ги по пътя към дома:

времето е слънце без посоки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря ти!!!

2010-02-12T14:45:56+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

прекрасно е
поздрави , Нели

2010-02-08T21:09:43+02:00
момина_сълза (Стела Х)

Нели, природата оживя и ме озари слънце, четейки стихотворението ти. Прекарносно е!! Ще следя с очакване творчеството ти. Благодаря!!

2010-02-07T03:36:19+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Ооооо! Нели!Ти наистина можеш да пренесеш природата в сърцето и сърцето да го заведеш в природата! Да направиш обобщенията за важните неща в живота и да ги внушиш деликатно в красиви стихове! С удоволствие влизам в твоя творчески свят! Благодаря ти!

2010-02-07T00:22:12+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"... времето е слънце без посоки..."
Времето не съществува, но представата ни за него ни дава спомените.

2010-02-06T12:14:12+02:00