Боси стъпки тичат по брега,
някъде във синьото се спират.
Облаци се реят на шега,
с крясъци на залези умират...
Шушне като вятърна следа
твоята усмивка, с дъх на лято,
мокри капки дирят любовта
в мидени черупки като злато...
Може би си слънце, спряло в стих,
в цветен залез късно закопняло...
Може би животът е красив...
Може би и времето е спряло... ...