4 февр. 2010 г., 12:02

Без посоки 

  Поэзия
828 0 14
Боси стъпки тичат по брега,
някъде във синьото се спират.
Облаци се реят на шега,
с крясъци на залези умират...
Шушне като вятърна следа
твоята усмивка, с дъх на лято,
мокри капки дирят любовта
в мидени черупки като злато...
Може би си слънце, спряло в стих,
в цветен залез късно закопняло...
Може би животът е красив...
Може би и времето е спряло... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Все права защищены

Предложения
: ??:??