4.02.2010 г., 12:02 ч.

Без посоки 

  Поезия
744 0 14

 

 Боси стъпки тичат по брега,

 някъде във синьото се спират.

 Облаци се реят на шега,

 с крясъци на залези умират...

 

 Шушне като вятърна следа

 твоята усмивка, с дъх на лято,

 мокри капки дирят любовта

 в мидени черупки като злато...

 

 Може би си слънце, спряло в стих,

 в цветен залез късно закопняло...

 Може би животът е красив...

 Може би и времето е спряло...

 

 ... в боси стъпки, парещи в деня,

 в залези  и изгреви дълбоки...

 Няма ги по пътя към дома:

 времето е слънце без посоки...

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??