Без посоки
Боси стъпки тичат по брега,
някъде във синьото се спират.
Облаци се реят на шега,
с крясъци на залези умират...
Шушне като вятърна следа
твоята усмивка, с дъх на лято,
мокри капки дирят любовта
в мидени черупки като злато...
Може би си слънце, спряло в стих,
в цветен залез късно закопняло...
Може би животът е красив...
Може би и времето е спряло...
... в боси стъпки, парещи в деня,
в залези и изгреви дълбоки...
Няма ги по пътя към дома:
времето е слънце без посоки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
Благодаря ти!!!
