29 апр. 2006 г., 23:41

БЕЗ ПРАВИЛА

774 0 3

                     БЕЗ ПРАВИЛА

Отново скитам по поляни
в сьн красив и благ,
насаме със младоста ми,
на мечтан от мене бряг.

Забравил пътища ,пътеки
и безсмислени въпроси,
стъпвам с мисли леки
и роса по нозете боси...

Загубил своите пороци,
без завист,свян и суета,
потулил всичките уроци-
ненужни мъдрости в съня.

И завивам се с коприна
от нежни мигове безброй,
от там не искам да замина
отново при живот под строй.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...