БЕЗ ПРАВИЛА
БЕЗ ПРАВИЛА
Отново скитам по поляни
в сьн красив и благ,
насаме със младоста ми,
на мечтан от мене бряг.
Забравил пътища ,пътеки
и безсмислени въпроси,
стъпвам с мисли леки
и роса по нозете боси...
Загубил своите пороци,
без завист,свян и суета,
потулил всичките уроци-
ненужни мъдрости в съня.
И завивам се с коприна
от нежни мигове безброй,
от там не искам да замина
отново при живот под строй.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
