БЕЗ ПРАВИЛА
Отново скитам по поляни
в сьн красив и благ,
насаме със младоста ми,
на мечтан от мене бряг.
Забравил пътища ,пътеки
и безсмислени въпроси,
стъпвам с мисли леки
и роса по нозете боси...
Загубил своите пороци,
без завист,свян и суета,
потулил всичките уроци-
ненужни мъдрости в съня.
И завивам се с коприна
от нежни мигове безброй,
от там не искам да замина
отново при живот под строй.
© Ивайло Яков All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
