29 abr 2006, 23:41

БЕЗ ПРАВИЛА

  Poesía
773 0 3

                     БЕЗ ПРАВИЛА

Отново скитам по поляни
в сьн красив и благ,
насаме със младоста ми,
на мечтан от мене бряг.

Забравил пътища ,пътеки
и безсмислени въпроси,
стъпвам с мисли леки
и роса по нозете боси...

Загубил своите пороци,
без завист,свян и суета,
потулил всичките уроци-
ненужни мъдрости в съня.

И завивам се с коприна
от нежни мигове безброй,
от там не искам да замина
отново при живот под строй.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...