30 апр. 2008 г., 12:17

Без смелост

974 0 2

Целувах те,

прегръщах те,

треперех, когато те съзра.

А ти от мен странеше

в голямата тълпа.

И чак когато всички

не гледаха към нас,

ти идваше при мен

и питаше за нас.

Така се случи и последно,

когато те видях.

Опитахме се да се разберем

какво ще става с нас.

Но всичко си остана

както и преди.

Ние сме приятели,

но никакъв не се обаждаш ти.

Признавам,

не съм те търсила и аз,

но както казах, ти последно -

не искам да решавам само аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...