30 апр. 2008 г., 12:17

Без смелост

968 0 2

Целувах те,

прегръщах те,

треперех, когато те съзра.

А ти от мен странеше

в голямата тълпа.

И чак когато всички

не гледаха към нас,

ти идваше при мен

и питаше за нас.

Така се случи и последно,

когато те видях.

Опитахме се да се разберем

какво ще става с нас.

Но всичко си остана

както и преди.

Ние сме приятели,

но никакъв не се обаждаш ти.

Признавам,

не съм те търсила и аз,

но както казах, ти последно -

не искам да решавам само аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...