Целувах те,
прегръщах те,
треперех, когато те съзра.
А ти от мен странеше
в голямата тълпа.
И чак когато всички
не гледаха към нас,
ти идваше при мен
и питаше за нас.
Така се случи и последно,
когато те видях.
Опитахме се да се разберем
какво ще става с нас.
Но всичко си остана
както и преди.
Ние сме приятели,
но никакъв не се обаждаш ти.
Признавам,
не съм те търсила и аз,
но както казах, ти последно -
не искам да решавам само аз.
© Десислава All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
