30.04.2008 г., 12:17

Без смелост

963 0 2

Целувах те,

прегръщах те,

треперех, когато те съзра.

А ти от мен странеше

в голямата тълпа.

И чак когато всички

не гледаха към нас,

ти идваше при мен

и питаше за нас.

Така се случи и последно,

когато те видях.

Опитахме се да се разберем

какво ще става с нас.

Но всичко си остана

както и преди.

Ние сме приятели,

но никакъв не се обаждаш ти.

Признавам,

не съм те търсила и аз,

но както казах, ти последно -

не искам да решавам само аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....