30.04.2008 г., 12:17

Без смелост

967 0 2

Целувах те,

прегръщах те,

треперех, когато те съзра.

А ти от мен странеше

в голямата тълпа.

И чак когато всички

не гледаха към нас,

ти идваше при мен

и питаше за нас.

Така се случи и последно,

когато те видях.

Опитахме се да се разберем

какво ще става с нас.

Но всичко си остана

както и преди.

Ние сме приятели,

но никакъв не се обаждаш ти.

Признавам,

не съм те търсила и аз,

но както казах, ти последно -

не искам да решавам само аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...