3 апр. 2011 г., 14:25

Без светлина

Поэзия » Философская

831 0 7

БЕЗ СВЕТЛИНА

По романа на Тодор Андонов "Етюд с морени"

Човек е сам в своята тъга,
щом в две очи спре нощта
и няма ден, няма светлина,
и няма път към света.

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
е без душа.

И търси той в ближния вина,
отрича се от света.
Жадува мъст, вместо светлина,
забравил за любовта.

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
е без душа.

Животът ни често е борба,
съдбата ни е урок.
Разбираме в края си това –
и в горестта с нас е Бог!

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
е без душа.

25 юли 2010 г.
Гр. Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

кумеца (Румен Ченков)

Благодаря ви отново. Аско, здравей! Къде се губиш?

2011-04-05T10:13:51+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Хубава песен! Поздравления!

2011-04-04T20:06:48+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубав текст!
Поздрав!

2011-04-04T09:47:10+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Благодаря ви за мненията!
Авторът на романа е и композитор. Сигурно сте забелязали, че това е песен. Надявам се скоро той да я изпее тук.

2011-04-03T19:40:53+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Поздрав за целия стих и най-много за последния куплет - синтез на основните животейски принципи:

Животът ни често е борба,
съдбата ни е урок.
Разбираме в края си това –
и в горестта с нас е Бог!

2011-04-03T17:50:19+03:00