Без светлина
БЕЗ СВЕТЛИНА
По романа на Тодор Андонов "Етюд с морени"
Човек е сам в своята тъга,
щом в две очи спре нощта
и няма ден, няма светлина,
и няма път към света.
Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
е без душа.
И търси той в ближния вина,
отрича се от света.
Жадува мъст, вместо светлина,
забравил за любовта.
Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
е без душа.
Животът ни често е борба,
съдбата ни е урок.
Разбираме в края си това –
и в горестта с нас е Бог!
Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
е без душа.
25 юли 2010 г.
Гр. Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
