кумеца (Румен Ченков)
399 1922
3.04.2011 г., 14:25 ч.

Без светлина 

  Поезия » Философска
661 0 7

БЕЗ СВЕТЛИНА

  По романа на Тодор Андонов "Етюд с морени"

Човек е сам в своята тъга,
щом в две очи спре нощта
и няма ден, няма светлина, 
и няма път към света.

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
  е без душа.

И търси той в ближния вина,
отрича се от света.
Жадува мъст, вместо светлина,
забравил за любовта.

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
  е без душа.

Животът ни често е борба,
съдбата ни е урок.
Разбираме в края си това –
и в горестта с нас е Бог!

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
  е без душа.


25 юли 2010 г.
Гр. Русе

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви отново. Аско, здравей! Къде се губиш?
  • Хубава песен! Поздравления!
  • Хубав текст!
    Поздрав!
  • Благодаря ви за мненията!
    Авторът на романа е и композитор. Сигурно сте забелязали, че това е песен. Надявам се скоро той да я изпее тук.
  • Поздрав за целия стих и най-много за последния куплет - синтез на основните животейски принципи:

    Животът ни често е борба,
    съдбата ни е урок.
    Разбираме в края си това –
    и в горестта с нас е Бог!
  • Поздрав за стиха!
  • Бог винаги е с нас, Румене... дори и в най-тежките ни моменти, когато ни се струва, че няма смисъл да живеем...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??