Без теб и океана на колене ще падне,
ще се бори и ще тъгува със своите вълни.
Без теб и вятъра кротко ще подмине,
ще те търси в други чужди очи.
Без теб и времето спира да тиктака,
само стрелките развалят дълбока тишина.
Без теб сълзите не откриват океана,
а морето загубило е своята душа.
Без теб луната е загубила звездите,
сив и пуст, замръзнал е градът.
Без теб морето сякаш е без слънце,
а океанът сякаш загубил е своя път.
Без теб песента сякаш е без ноти,
загубени между пустите редове.
Без теб пианото сякаш без клавиши
свири песни за други светове!
© Атанаска Чочкова Все права защищены