От очите ми капе мълчание,
преляло от ръба на липсата.
Във тясното ми гърло никнат крясъци,
поливани със неповикване.
Косите ми се сплетоха на възли,
ръцете ми бодат - от недокосване.
И бавно се сковавам - от измръзване.
По ледовете на несбъдването стъпвам боса.
В душата ми прегракна чучулигата.
Заграчи гарван, с клюн разкъсващ мрака
на хиляди парчета непристигане.
И хиляди искри бездомно чакане. ...