Без тебе
От очите ми капе мълчание,
преляло от ръба на липсата.
Във тясното ми гърло никнат крясъци,
поливани със неповикване.
Косите ми се сплетоха на възли,
ръцете ми бодат - от недокосване.
И бавно се сковавам - от измръзване.
По ледовете на несбъдването стъпвам боса.
В душата ми прегракна чучулигата.
Заграчи гарван, с клюн разкъсващ мрака
на хиляди парчета непристигане.
И хиляди искри бездомно чакане.
По вените ми скърца неизказаност,
запазена да бликне като ручей,
когато се заслушаш в мен. Но смазва ме
неискането да ме чуеш.
Под стъпките ми гаснат звездопади -
умиращи мечти със блудкав привкус.
Пируват ожаднели лешояди
с остатъци от някогашно искане.
На края на душата ми издъхва,
оплетена във паяжини лепкави,
последната надежда, че ще съмне
и в моето сърце. Без тебе.
© Инна All rights reserved.
