i2na (Инна)
145 1101
5 sept 2007, 16:59

Без тебе 

  Poesía
659 0 9

От очите ми капе мълчание,

преляло от ръба на липсата.

Във тясното ми гърло никнат крясъци,

поливани със неповикване.

 

 


Косите ми се сплетоха на възли,

ръцете ми бодат - от недокосване.

И бавно се сковавам - от измръзване.

По ледовете на несбъдването стъпвам боса.

 

 


В душата ми прегракна чучулигата.

Заграчи гарван, с клюн разкъсващ мрака

на хиляди парчета непристигане.

И хиляди искри бездомно чакане.

 

 


По вените ми скърца неизказаност,

запазена да бликне като ручей,

когато се заслушаш в мен. Но смазва ме

неискането да ме чуеш.

 

 


Под стъпките ми гаснат звездопади -

умиращи мечти със блудкав привкус.

Пируват ожаднели лешояди

с остатъци от някогашно искане.

 

 


На края на душата ми издъхва,

оплетена във паяжини лепкави,

последната надежда, че ще съмне

и в моето сърце. Без тебе.

 

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??