16 мар. 2008 г., 16:59

без втори дубъл на финала

976 0 13
Нарече ме чистилище
(за себе си),
милувките превърна във катран,
кръщаваше ме (с нощните си викове),
измисляше ме (мръсна)
под камшиците.

В очите ми посяваше декори
и себе си играеше
(убийствено),
от толкова сценарии се създаваше
отново и отново...
до погубване...

Но аз съм тук! (И днес съм тук! )
И истинска (и себе си съм в залъка).
И име съм,
полепвам по въздишките,
и дума съм,
последната на хвърлен камък!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много!
  • Асе, с голямо закъснение поздравления и от мен за рожденния ден и великолепния стих!!!
    Бъди здрава и щастлива!!!!!!
  • Рали,разби ме Мерси!Жени,благодаря за хубавите думи.Целувка.
  • поздрав за великолепието,силата на душата ти!
    пиши!с обич за теб!
  • "Но аз съм тук! (И днес съм тук! )"

    И на отиване пак тук ще си остана...
    чистилището е за мръсните души,
    чистотата ми, зачената е в дланите...

    "И истинска (и себе си съм в залъка)."

    въздишките изчистих от катрани
    камшиците стопих за гладните,
    а на ситите присядам.

    Не знам как ще ти се стори.Роди ми се при прочита...Поздравче

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...