без втори дубъл на финала
(за себе си),
милувките превърна във катран,
кръщаваше ме (с нощните си викове),
измисляше ме (мръсна)
под камшиците.
В очите ми посяваше декори
и себе си играеше
(убийствено),
от толкова сценарии се създаваше
отново и отново...
до погубване...
Но аз съм тук! (И днес съм тук! )
И истинска (и себе си съм в залъка).
И име съм,
полепвам по въздишките,
и дума съм,
последната на хвърлен камък!
© Ася All rights reserved.
и великолепния стих!!!
