15 мая 2006 г., 11:52

Без въздух в гърдите

853 0 0
  • Без въздух в гърдите, бездиханна,
    без сили в нозете, оставили дири...
    Не мога до тебе да стигна,
    протягам ръце, а те са сухи.
    Не стигам до теб, пoмежду ни прегради
    от погледи чужди и много раними,
    като куршумени отблясъци са светлините,
    като крясъци на птици, отдавна безкрили...
    Свеждам глава мълчаливо, но се усмихвам,
    зная, че теб те има и на сън пак те целувам.
    Не стигам до теб. Не те докосвам.
    Само във мислите ми те има и те обичам!
    Без въздух в гърдите, но с блясък в очите
    пак те сънувам и стискам клепачи.
    Не искам да се събудя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...