Без въздух в гърдите, бездиханна,
без сили в нозете, оставили дири...
Не мога до тебе да стигна,
протягам ръце, а те са сухи.
Не стигам до теб, пoмежду ни прегради
от погледи чужди и много раними,
като куршумени отблясъци са светлините,
като крясъци на птици, отдавна безкрили...
Свеждам глава мълчаливо, но се усмихвам,
зная, че теб те има и на сън пак те целувам.
Не стигам до теб. Не те докосвам.
Само във мислите ми те има и те обичам! ...