Без заглавие
Създадох те –
от своето желание,
от нуждата за някого,
от тихата прелюдия към тихото пътуване -
за някъде.
Създадох те –
и плахо, на хълма при дърветата,
приседнах на тревата.
Погледнах те
и леко, вярно – до мене те усетих.
Създадох те -
и, всъщност, чак тогава
се вгледах във чертите ти...
Дали не си вървял до мене
през всичките изминали години?
© Марина Анатолиева Все права защищены