Без заглавие
Без заглавие
Създадох те –
от своето желание,
от нуждата за някого,
от тихата прелюдия към тихото пътуване -
за някъде.
Създадох те –
и плахо, на хълма при дърветата,
приседнах на тревата.
Погледнах те
и леко, вярно – до мене те усетих.
Създадох те -
и, всъщност, чак тогава
се вгледах във чертите ти...
Дали не си вървял до мене
през всичките изминали години?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Анатолиева Всички права запазени