Безброй фенери в пустошта
БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна.
Развъдник за светулки построих.
Иззидах му стени и ги измазах.
И кътам всеки свой написан стих
като последен лек срещу омраза.
Когато нощем людете заспят
и сънем дълги планове разгръщат,
ще зная, че над мрачния им свят
светулките за малко ще се връщат.
Ще шепнат тихо – в бледа светлина,
каквото с обич в стихове редих им.
Дано и Бог споходи ви в съня
и ви попее светлите ми химни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
