22.07.2024 г., 19:28 ч.

Безброй фенери в пустошта 

  Поезия
220 3 10

БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА

 

Разбрала съм, че няма път назад,

когато си пресякъл хоризонта.

Блестящ и чист си – сякаш на парад.

Но тъмнината е така огромна.

 

Развъдник за светулки построих.

Иззидах му стени и ги измазах.

И кътам всеки свой написан стих

като последен лек срещу омраза.

 

Когато нощем людете заспят

и сънем дълги планове разгръщат,

ще зная, че над мрачния им свят

светулките за малко ще се връщат.

 

Ще шепнат тихо – в бледа светлина,

каквото с обич в стихове редих им.

Дано и Бог споходи ви в съня

и ви попее светлите ми химни.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??