19 дек. 2007 г., 14:13

Безброй красоти

1.3K 0 3
 

Безброй красоти видях...

Безброй цветя помирисах...

Хиляди усмихнати лица,
хиляди звезди блестяха,
а между тях - луната...

Десетки пъти мислех аз
за красотата в страната...

Тогава разбрах:

ВЕДНЪЖ човек се ражда
със светлината...
За да открие отговор

на въпросите, които
среща по земята!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сабрина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви...
    Радвам се,че ви харесва!!!
  • Добре дошла, Сабрина!
    Хубав е стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Прекрасен стих, толкова истински!!
    Поздрав и много прегръдки за теб и първият ти стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...