19 дек. 2007 г., 14:13

Безброй красоти

1.3K 0 3
 

Безброй красоти видях...

Безброй цветя помирисах...

Хиляди усмихнати лица,
хиляди звезди блестяха,
а между тях - луната...

Десетки пъти мислех аз
за красотата в страната...

Тогава разбрах:

ВЕДНЪЖ човек се ражда
със светлината...
За да открие отговор

на въпросите, които
среща по земята!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сабрина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви...
    Радвам се,че ви харесва!!!
  • Добре дошла, Сабрина!
    Хубав е стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Прекрасен стих, толкова истински!!
    Поздрав и много прегръдки за теб и първият ти стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...