Dec 19, 2007, 2:13 PM

Безброй красоти

  Poetry » Other
1.3K 0 3
 

Безброй красоти видях...

Безброй цветя помирисах...

Хиляди усмихнати лица,
хиляди звезди блестяха,
а между тях - луната...

Десетки пъти мислех аз
за красотата в страната...

Тогава разбрах:

ВЕДНЪЖ човек се ражда
със светлината...
За да открие отговор

на въпросите, които
среща по земята!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сабрина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви...
    Радвам се,че ви харесва!!!
  • Добре дошла, Сабрина!
    Хубав е стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Прекрасен стих, толкова истински!!
    Поздрав и много прегръдки за теб и първият ти стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...