19 dic 2007, 14:13

Безброй красоти

  Poesía » Otra
1.3K 0 3
 

Безброй красоти видях...

Безброй цветя помирисах...

Хиляди усмихнати лица,
хиляди звезди блестяха,
а между тях - луната...

Десетки пъти мислех аз
за красотата в страната...

Тогава разбрах:

ВЕДНЪЖ човек се ражда
със светлината...
За да открие отговор

на въпросите, които
среща по земята!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сабрина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви...
    Радвам се,че ви харесва!!!
  • Добре дошла, Сабрина!
    Хубав е стиха ти!
    Желая ти успех!
  • Прекрасен стих, толкова истински!!
    Поздрав и много прегръдки за теб и първият ти стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...