19.12.2007 г., 14:13 ч.
Безброй красоти
Безброй красоти видях...
Безброй цветя помирисах...
Хиляди усмихнати лица,
хиляди звезди блестяха,
а между тях - луната...
Десетки пъти мислех аз
за красотата в страната...
Тогава разбрах:
ВЕДНЪЖ човек се ражда
със светлината...
За да открие отговор
на въпросите, които
среща по земята!!!
© Сабрина Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добре дошла, Сабрина!
Хубав е стиха ти!
Желая ти успех! -
Прекрасен стих, толкова истински!!
Поздрав и много прегръдки за теб и първият ти стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се,че ви харесва!!!