19 июн. 2009 г., 12:51

Безброй въпроси, една е любовта

648 0 0

Кои сме ние?
Какво искаме?
Какво чувстваме?
Какво потискаме?
Какво знаем, какво - не?
С какво се лъжем?
Дали сме искрени или пък не?
Какво търсим?
Светлина или тъмнина,
на живота красотата
или само суетата?
Искаме да ни обичат
или да обсебваме безкрай?
Да сме огън и вода или течаща река?
Да сме оазис за другия.
Безброй въпроси и
всеки различен смисъл носи.
Приятелю, щастлив е онзи,
който праща вълшебни послания
от своята за другата сродна душа,
когато я открие някъде в света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...