Сашко е добро дете,
ала мрази да яде.
Не опитва даже хляб,
затова е блед и слаб.
Сготвих манджа със спанак.
„Ох, зелено ли е пак?!“,
бърчи вежди моят син.
Хуквам аз към магазин
да му купя две яйца.
- Но жълтъците не ща,
мразя жълтото да ям.
Боже, как не го е срам!
- Ще ти опека кюфте.
И „кафяво“ не яде!
- На, хапни си плод червен.
- Не, това не е за мен.
- Ето пресен зеленчук.
- Яж си ти салата с лук!
- Ах, ти, малък калпазан!
Има пържен патладжан.
- Тоз отровен цвят лилав...
Знаеш, мамо, че съм прав.
Тъй злоядото дете,
нищо цветно не яде.
Ще опитам аз тогаз
да го храня с райски газ.
© Диана Фъртунова Все права защищены