Безцветни пеперуди по пътя ми
Безцветни пеперуди по пътя ми
Преструват се че спят
Да ги препарирам ли или да ги стъпча
Както мен са ме тъпкали
Двайсет и осем години
И в прашните от полетите им
Прозорци
Се оглеждам за си спомня
Едно
По-младо лице
Разтварям се
И раждам ново
Трептене
Безцветни
Като сънища
От двайсетте
Като зимно утро
Да се прибера ли вкъщи
Да ме пребиеш с думите си
Или да излетя към...
Някъде другаде
Да се свия ли в себе си
Отново
За още двайсет и осем
От същата отрова
20 април 2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
