21 abr 2011, 7:03

Безцветни пеперуди по пътя ми

  Poesía
760 0 2

 

 

 

Безцветни пеперуди по пътя ми

Преструват се че спят

Да ги препарирам ли или да ги стъпча

Както мен са ме тъпкали

Двайсет и осем години

 

И в прашните от полетите им

Прозорци

Се оглеждам за си спомня

Едно

По-младо лице

 

Разтварям се

И раждам ново

Трептене

 

Безцветни

Като сънища

От двайсетте

 

Като зимно утро

 

Да се прибера ли вкъщи

Да ме пребиеш с думите си

Или да излетя към...

Някъде другаде

 

Да се свия ли в себе си

Отново

За още двайсет и осем

От същата отрова

 

20 април 2011

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...