21 abr 2011, 7:03

Безцветни пеперуди по пътя ми

  Poesía
756 0 2

 

 

 

Безцветни пеперуди по пътя ми

Преструват се че спят

Да ги препарирам ли или да ги стъпча

Както мен са ме тъпкали

Двайсет и осем години

 

И в прашните от полетите им

Прозорци

Се оглеждам за си спомня

Едно

По-младо лице

 

Разтварям се

И раждам ново

Трептене

 

Безцветни

Като сънища

От двайсетте

 

Като зимно утро

 

Да се прибера ли вкъщи

Да ме пребиеш с думите си

Или да излетя към...

Някъде другаде

 

Да се свия ли в себе си

Отново

За още двайсет и осем

От същата отрова

 

20 април 2011

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...