Безцветни пеперуди по пътя ми
Безцветни пеперуди по пътя ми
Преструват се че спят
Да ги препарирам ли или да ги стъпча
Както мен са ме тъпкали
Двайсет и осем години
И в прашните от полетите им
Прозорци
Се оглеждам за си спомня
Едно
По-младо лице
Разтварям се
И раждам ново
Трептене
Безцветни
Като сънища
От двайсетте
Като зимно утро
Да се прибера ли вкъщи
Да ме пребиеш с думите си
Или да излетя към...
Някъде другаде
Да се свия ли в себе си
Отново
За още двайсет и осем
От същата отрова
20 април 2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
