БЕЗДНА



Там, на ръба на пропаст дълбока,
вятърът шепне в твоите уши,
питаш се за смисъла на живота,
за всичката болка и всички лъжи.


Там, на ръба, ти затваряш очи,
чувстваш как слънцето спуска лъчи,
по-лек си от въздуха, хайде, лети,
това е илюзия само, уви.


Там, на ръба, ти още стоиш,
трудно е, но трябва да решиш,
живота опитай да надхитриш,
опитай на целия свят да простиш
и след това можеш да отлетиш.


Колко е лесно да направиш скока
в тази бездна дълбока
и с усмивка широка
ти се носиш щастлив без цел и посока.


Едно просто нещо се пита в тази задача,
кой е лудият,
тоз, който остава или тоз, който скача.





24.1.02.