Jan 28, 2009, 5:27 PM

Бездна

  Poetry
613 0 1

 

                    БЕЗДНА



Там, на ръба на пропаст дълбока,
вятърът шепне в твоите уши,
питаш се за смисъла на живота,
за всичката болка и всички лъжи.


Там, на ръба, ти затваряш очи,
чувстваш как слънцето спуска лъчи,
по-лек си от въздуха, хайде, лети,
това е илюзия само, уви.


Там, на ръба, ти още стоиш,
трудно е, но трябва да решиш,
живота опитай да надхитриш,
опитай на целия свят да простиш
и след това можеш да отлетиш.


Колко е лесно да направиш скока
в тази бездна дълбока
и с усмивка широка
ти се носиш щастлив без цел и посока.


Едно просто нещо се пита в тази задача,
кой е лудият,
тоз, който остава или тоз, който скача.





24.1.02.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТЕО ТЕО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...