28.01.2009 г., 17:27

Бездна

614 0 1

 

                    БЕЗДНА



Там, на ръба на пропаст дълбока,
вятърът шепне в твоите уши,
питаш се за смисъла на живота,
за всичката болка и всички лъжи.


Там, на ръба, ти затваряш очи,
чувстваш как слънцето спуска лъчи,
по-лек си от въздуха, хайде, лети,
това е илюзия само, уви.


Там, на ръба, ти още стоиш,
трудно е, но трябва да решиш,
живота опитай да надхитриш,
опитай на целия свят да простиш
и след това можеш да отлетиш.


Колко е лесно да направиш скока
в тази бездна дълбока
и с усмивка широка
ти се носиш щастлив без цел и посока.


Едно просто нещо се пита в тази задача,
кой е лудият,
тоз, който остава или тоз, който скача.





24.1.02.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТЕО ТЕО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...