Тръгнах натам...
без да зная пътя, нито посоката.
Тръгнах към Неизвестното
във тъмнината...
Вървя и се питам: Колко е далеч,
ще стигна ли?...
Боже мой, нямам очи да Те видя.
Нямам нозе, за да тичам.
Нямам ръце, за да Те прегърна,
носейки кръста си.
Боже мой, та аз вървя по ръба на бездната!
Там - между гордост и отчаяние,
между любов и омраза,
между моето Аз и азът на другите.
По ръба на бездната,
която е между мене и Тебе, Боже мой!
Бездната...
© Гизи Пиринска Все права защищены