Тръгнах натам...
без да зная пътя, нито посоката.
Тръгнах към Неизвестното
във тъмнината...
Вървя и се питам: Колко е далеч,
ще стигна ли?...
Боже мой, нямам очи да Те видя.
Нямам нозе, за да тичам.
Нямам ръце, за да Те прегърна,
носейки кръста си.
Боже мой, та аз вървя по ръба на бездната!
Там - между гордост и отчаяние,
между любов и омраза,
между моето Аз и азът на другите.
По ръба на бездната,
която е между мене и Тебе, Боже мой!
Бездната...
© Гизи Пиринска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
