Бездната

9.09.2010 г., 1:07 ч.

Поезия » Философска

808 0 5

Тръгнах натам...

без да зная пътя, нито посоката.

Тръгнах към Неизвестното

във тъмнината...

Вървя и се питам: Колко е далеч,

ще стигна ли?...

Боже мой, нямам очи да Те видя.

Нямам нозе, за да тичам.

Нямам ръце, за да Те прегърна,

носейки кръста си.

Боже мой, та аз вървя по ръба на бездната!

Там - между гордост и отчаяние,

между любов и омраза,

между моето Аз и азът на другите.

По ръба на бездната,

която е между мене и Тебе, Боже мой!

Бездната...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2013-08-04T21:33:18+03:00

Поздрави и тук!
bardluna (Геновева Цандева)

2011-02-27T22:28:27+02:00

Кръстът ти дано не натежи.Така ни е писано - винаги да сме на ръба на пропастта, а Господ е милостив.
ruba (Руми Бакърджиева)

2010-09-09T13:54:54+03:00

Нямаш ръце да Го прегърнеш, защото си носиш кръста? Не се тревожи, Той ще го направи. Важното е да не спираш...
Благодаря за този стих!
velikataniki (Николина Милева)

2010-09-09T12:12:28+03:00

Поздрави за стиха...много големи,точно защото е умозрителен
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-09-09T10:14:30+03:00

Много искрено звучи. Поздрав за идеята и за това, че търсиш Бог!