14 мар. 2018 г., 11:54

Бездомна любов

747 12 25

                        И след това ще се усмихна,

                         ще кажа: "Нищичко, за Бога!"

                            Хуан-Рамон Хименес

 

Няма нищичко да кажа.

Ако болката е стон -

тя е мойта будна стража.

Кой на болка дава подслон?

 

Ще мълча от изнемога:

явно болен от любов.

Диагнозата е - огън

от кладата на светъл зов.

 

Няма вече да те видя,

защото кой изпепелен

ще е миг от изгрев

на утрешния ден?

 

Няма нищичко да кажа.

Само ведри небеса

безмълвно ще опазят

лъчи от бисерна роса.      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Ирина! Тази болест е щастлива,докато човек не оздравее...
    Има и друга диагноза:здрав и безразличен!
    Но засега съм със Синдром на хронична любовна жажда!😍
  • Ами пропуснала съм тоя стих,Стойчо!Така е като го оставя за после и....Всяка болка - и физическа и психическа,подсказва,че нещо става някъде в теб....в случая болен от любов!Много силна диагноза,според мен заслужава адмирации!!
  • Благодаря,Руми!
  • Всеки ред е плод на твоята душевност! Въздействаш по един изключително емоционален начин, Стойчо! Сърдечен поздрав!
  • Благодаря,Венета!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...