14.03.2018 г., 11:54

Бездомна любов

743 12 25

                        И след това ще се усмихна,

                         ще кажа: "Нищичко, за Бога!"

                            Хуан-Рамон Хименес

 

Няма нищичко да кажа.

Ако болката е стон -

тя е мойта будна стража.

Кой на болка дава подслон?

 

Ще мълча от изнемога:

явно болен от любов.

Диагнозата е - огън

от кладата на светъл зов.

 

Няма вече да те видя,

защото кой изпепелен

ще е миг от изгрев

на утрешния ден?

 

Няма нищичко да кажа.

Само ведри небеса

безмълвно ще опазят

лъчи от бисерна роса.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Ирина! Тази болест е щастлива,докато човек не оздравее...
    Има и друга диагноза:здрав и безразличен!
    Но засега съм със Синдром на хронична любовна жажда!😍
  • Ами пропуснала съм тоя стих,Стойчо!Така е като го оставя за после и....Всяка болка - и физическа и психическа,подсказва,че нещо става някъде в теб....в случая болен от любов!Много силна диагноза,според мен заслужава адмирации!!
  • Благодаря,Руми!
  • Всеки ред е плод на твоята душевност! Въздействаш по един изключително емоционален начин, Стойчо! Сърдечен поздрав!
  • Благодаря,Венета!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...