6 мар. 2024 г., 13:12

Бездомни тайнописи

334 0 2

БЕЗДОМНИ ТАЙНОПИСИ
 

Кой шепне в тихото усое

среднощ, когато всички спим?

Светулка ли взриви покоя

в уханията на жасмин?

 

Порой след нея е преминал

и сринал птичите гнезда.
Жена с дъждовна пелерина   

премете през нощта града.   

 

След стъпките ѝ по стъклата

течаха бързеи добри.

Аритмията на водата   
в улука блъска до зори.  

 

И стават думите излишни

в прелюдията на дъжда –

щом облакът ревнив въздиша

и издимява – без следа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...