БЕЗДОМНИ ТАЙНОПИСИ
Кой шепне в тихото усое
среднощ, когато всички спим?
Светулка ли взриви покоя
в уханията на жасмин?
Порой след нея е преминал
и сринал птичите гнезда.
Жена с дъждовна пелерина
премете през нощта града.
След стъпките ѝ по стъклата
течаха бързеи добри.
Аритмията на водата
в улука блъска до зори.
И стават думите излишни
в прелюдията на дъжда –
щом облакът ревнив въздиша
и издимява – без следа.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
