БЕЗДОМНИ ТАЙНОПИСИ
Кой шепне в тихото усое
среднощ, когато всички спим?
Светулка ли взриви покоя
в уханията на жасмин?
Порой след нея е преминал
и сринал птичите гнезда.
Жена с дъждовна пелерина
премете през нощта града.
След стъпките ѝ по стъклата
течаха бързеи добри.
Аритмията на водата
в улука блъска до зори.
И стават думите излишни
в прелюдията на дъжда –
щом облакът ревнив въздиша
и издимява – без следа.
© Валентина Йотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
