2 июн. 2019 г., 09:03

Бездуховно

Поэзия

1.5K 6 11

Забравихме, че имаме души...
Изгубихме се в мрак от бездуховност.
Мерилото на всичко е пари,
а слепи сме за истинската стойност...

Забравихме във дните си да бъдем
изпълнени с любов, добри и чисти,
да си прощаваме, а не да съдим...
Забравихме да бъдем истински...

Изтлява всичко - вятър е и дим...
И само любовта е вечна, свята.
Забравяме и да благодарим
за дните ни, дарени на земята...

Забравихме, че имаме души...
Забравихме, че някой ден - там, горе,
за всичко сторено ще трябва да платим...
Забравихме да бъдем Хора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Май наистина прекалих с мрачното си настроение, Мариана! Благодаря за оптимистичните думи!

2019-06-03T15:12:32+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Не мога да се примиря с тази бездуховност...Благодаря ви от сърце, Ирина, Данаил и Дочи! Усмихнат ден!!!

2019-06-03T08:22:35+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Истинско до мозъка на костите!

2019-06-02T22:41:44+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Колко си права, Ваня! Поздравления за искрената творба!

2019-06-02T22:30:20+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Страхотен стих!Нарисуван с думи съвременния човек съвсем точно!Че...никой не мисли за "после",за "там горе,забравени са всички добродетели...Браво,Ваня!

2019-06-02T21:13:23+03:00