Забравихме, че имаме души...
Изгубихме се в мрак от бездуховност.
Мерилото на всичко е пари,
а слепи сме за истинската стойност...
Забравихме във дните си да бъдем
изпълнени с любов, добри и чисти,
да си прощаваме, а не да съдим...
Забравихме да бъдем истински...
Изтлява всичко - вятър е и дим...
И само любовта е вечна, свята.
Забравяме и да благодарим
за дните ни, дарени на земята...
Забравихме, че имаме души...
Забравихме, че някой ден - там, горе,
за всичко сторено ще трябва да платим...
Забравихме да бъдем Хора...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени