18 янв. 2010 г., 12:25

Бездънна душа 

  Поэзия » Философская
1829 0 3
Оголиха ме,
думите виновни
към тях изрекох.
С пръст ме сочеха,
хулите гальовни
към тях се върнаха.
Викнах, плаках,
сам и единствен
човек ми помогна.
Умря.
И той с душа -
сиротна, слаба, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??