Бездънна душа

18.01.2010 г., 12:25 ч.

Поезия » Философска

1827 0 3

Оголиха ме,
думите виновни
към тях изрекох.
С пръст ме сочеха,
хулите гальовни
към тях се върнаха.
Викнах, плаках,
сам и единствен
човек ми помогна.
Умря.
И той с душа -
сиротна, слаба, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бездънна душа

Искате да прочетете повече?

Предложения