Бездънна душа
Оголиха ме,
думите виновни
към тях изрекох.
С пръст ме сочеха,
хулите гальовни
към тях се върнаха.
Викнах, плаках,
сам и единствен
човек ми помогна.
Умря.
И той с душа -
сиротна, слаба,
не успя!
Живот един,
а два са пътя -
кое добро и
друго - зло.
(Скъпо струва,
малко плаща.)
Разкъсаха ме,
думите виновни
за мен изрекох.
С пръчка бой ме биха,
памет не изтриха.
Викнах, плаках,
сам и единствен
човек ме разбра.
Избяга.
И той с душа -
непостоянна, си отлетя.
Сън - един,
а два живота - кой любов, омраза.
Далече мери,
близо е до мене.
Стигнаха ме,
думите виновни
за други бяха.
Кой разбра?
© Веселка Николова All rights reserved.
