veselino (Веселка Николова)
6 38
Jan 18, 2010, 12:25 PM

Бездънна душа 

  Poetry » Phylosophy
1627 0 3

Оголиха ме,

думите виновни

към тях изрекох.

С пръст ме сочеха,

хулите гальовни

към тях се върнаха.

Викнах, плаках,

сам и единствен

човек ми помогна.

Умря.

И той с душа -

сиротна, слаба,

не успя!

Живот един,

а два са пътя -

кое добро и

друго - зло.

(Скъпо струва,

малко плаща.)

Разкъсаха ме,

думите виновни

за мен изрекох.

С пръчка бой ме биха,

памет не изтриха.

Викнах, плаках,

сам и единствен

човек ме разбра.

Избяга.

И той с душа -

непостоянна, си отлетя.

Сън - един,

а два живота - кой любов, омраза.

Далече мери,

близо е до мене.

Стигнаха ме,

думите виновни

за други бяха.

Кой разбра?

© Веселка Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??