Безгласни без софра
Тази година, толкова гласа ми взеха,
че пред елхата на Коледа сигурно аз ще шептя.
Пуснаха звяра и сложиха в клетки Човека.
Търсеха личното, криха се от дълга.
Глас във пустиня, удавен от пясъчни бури...
Отново безгласни ще ръбаме чесън и лук.
Отново модерни - ще бъдем обути с цървули.
Ще търсим мечтите отново във кофи с боклук.
Помени лесно се правят със чуждата пита.
Яйцето е плячка само във чуждо гнездо.
Европа в уют си лежи и за своето пита
защото е на, а не като нас под седло.
Стадото няма овни, а помияри
които се зъбят и само опашки въртят.
Овцете не блеят, защото от слепи овчари
не виждат в пустиня какво да ядат.
Кажете ми как да крещя като глас не остана?
Имал съм право!... Това е било свобода!...
Първо ни лъжат, а после си сипят закани,
а всъщност са всички на обща софра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
