Тази година, толкова гласа ми взеха,
че пред елхата на Коледа сигурно аз ще шептя.
Пуснаха звяра и сложиха в клетки Човека.
Търсеха личното, криха се от дълга. 

Глас във пустиня, удавен от пясъчни бури...
Отново безгласни ще ръбаме чесън и лук.
Отново модерни - ще бъдем обути с цървули.
Ще търсим мечтите  отново във кофи с боклук. 

Помени лесно се правят със чуждата пита.
Яйцето е плячка само във чуждо гнездо.
Европа в уют си лежи и за своето пита
защото е на, а не като нас под седло. 

Стадото няма овни, а помияри
които се зъбят и само опашки въртят.
Овцете не блеят, защото от слепи овчари
не виждат в пустиня какво да ядат. 

Кажете ми как да крещя като глас не остана?
Имал съм право!... Това е било свобода!...
Първо ни лъжат, а после си сипят закани,
а всъщност са всички на обща софра...