Тази година, толкова гласа ми взеха,
че пред елхата на Коледа сигурно аз ще шептя.
Пуснаха звяра и сложиха в клетки Човека.
Търсеха личното, криха се от дълга.
Глас във пустиня, удавен от пясъчни бури...
Отново безгласни ще ръбаме чесън и лук.
Отново модерни - ще бъдем обути с цървули.
Ще търсим мечтите отново във кофи с боклук.
Помени лесно се правят със чуждата пита.
Яйцето е плячка само във чуждо гнездо.
Европа в уют си лежи и за своето пита
защото е на, а не като нас под седло. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up